Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ОТПЛАТА

 

Елисавета Багряна

 

 

      Защо си днес ти блед и мълчалив,
      защо не се посмееш, пошегуваш?
      Какво, ревнуваш ли? Нима боли,
      нима, загубвайки ме, ти тъгуваш?

       

      Край огъня се грееше и ти,
      но мъките ми бяха ли известни?
      За тебе плаках и се причастих,
      и пях молитвено смирени песни.

       

      Сега - свободен си. Върни се там
      и ако можеш, забрави веднага
      и мен, и моя сън - горчив и ням,
      на който днес самичка край полагам.

       

      Иди при нея, мене прокълни -
      аз даже както трябва не обичам:
      мен и снегът валящ ме пияни,
      и всяка нова песен ме развлича.

       

      1924

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]