МОНОЛОГ

Елисавета Багряна

И твоето кратко присъствие,
и твоето дълго отсъствие,
разбрах, неизбежност били.

 

Един топъл поглед аз нося
в очите си толкова дълго,
че в тях се превръща на огън.

 

Усмивка, изгряла за мене
и само от мен доловена,
ме прави да гълтам с усмивка
горчивите глътки на дните
и никой горчива гримаса
зад нея да не подозира.

 

Единствена дума желана,
едва с полуглас промълвена,
отключва в мен извор подпочвен,
така изобилно клокочещ,
че вече години, години,
говоря - и казах аз много, -
но можеш ли всичко да кажеш?

 

Все нещо остава неказано,
продължава все тъй монолога...

 

Дали бе антена такава -
неказаното да улавя -
не знам и не ще го узная.
Но зная съдбовния смисъл
на твоето кратко присъствие,
на твоето дълго отсъствие.

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи