Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

МОНОЛОГ

 

Елисавета Багряна

 

 

      И твоето кратко присъствие,
      и твоето дълго отсъствие,
      разбрах, неизбежност били.

       

      Един топъл поглед аз нося
      в очите си толкова дълго,
      че в тях се превръща на огън.

       

      Усмивка, изгряла за мене
      и само от мен доловена,
      ме прави да гълтам с усмивка
      горчивите глътки на дните
      и никой горчива гримаса
      зад нея да не подозира.

       

      Единствена дума желана,
      едва с полуглас промълвена,
      отключва в мен извор подпочвен,
      така изобилно клокочещ,
      че вече години, години,
      говоря - и казах аз много, -
      но можеш ли всичко да кажеш?

       

      Все нещо остава неказано,
      продължава все тъй монолога...

       

      Дали бе антена такава -
      неказаното да улавя -
      не знам и не ще го узная.
      Но зная съдбовния смисъл
      на твоето кратко присъствие,
      на твоето дълго отсъствие.

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]