НЕНАДЕЙНА ПЕСЕН

Елисавета Багряна

Защо ме будиш, пролет закъсняла,
с гугуткино надпяване в зори
и с този изгрев, сякаш нереален,
прозореца ми тъмен озарил?

 

За радостните звуци на земята
слуха си мислех вече притъпен,
за светли краски, слънчева позлата,
загаснал мислех погледът у мен.

 

А трепна пак в сърцето ми, обзето
от вцепеняващ полумъртъв сън,
таинствената власт на битието,
избила с пролетния злак навън.

 

И сякаш аз съм грудка пръст, в която
отнейде вятърът зрънце довял,
да изкълни, от слънцето съгрята,
днес тази песен, като стрък трева.

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи