Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

НЕНАДЕЙНА ПЕСЕН

 

Елисавета Багряна

 

 

      Защо ме будиш, пролет закъсняла,
      с гугуткино надпяване в зори
      и с този изгрев, сякаш нереален,
      прозореца ми тъмен озарил?

       

      За радостните звуци на земята
      слуха си мислех вече притъпен,
      за светли краски, слънчева позлата,
      загаснал мислех погледът у мен.

       

      А трепна пак в сърцето ми, обзето
      от вцепеняващ полумъртъв сън,
      таинствената власт на битието,
      избила с пролетния злак навън.

       

      И сякаш аз съм грудка пръст, в която
      отнейде вятърът зрънце довял,
      да изкълни, от слънцето съгрята,
      днес тази песен, като стрък трева.

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]