Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

РАЗМЕНЕНИ СИТУАЦИИ

 

Елисавета Багряна

 

 

      На г-жа и г-н Роже Бернар

       

       

      Сега затворени в пежото
      като в клетка,
      в зоологическия лесопарк се движим,
      ала за въздух нямаме
      дори решетка.

       

      Ту слон
      с хобот стъклото иска да прониже,
      ту зебри и камили идват любопитно,
      над нас от клоните маймуни скачат,
      безбройни птици
      кряскат, свиркат и прелитат,
      а крокодила там,
      с крокодилски сълзи плаче. -
      Нали животните тук пребивават
      сред култивирана,
      условна свобода. -
      От родните гори пренесени отдавна,
      намират се почти в естествената си среда.
      И ето, в лъвския отдел колата спираме.
      Седим заключени,
      а все пак някак свити -
      шест лъва приближават,
      в нас се взират...
      Ала след малко лягат
      равнодушни, сити
      и мислят може би за нас
      със съжаление:
      „Горките ни събратя,
      в клетката затворени,
      изглеждат толкова изплашени,
      смирени,
      без свободата наша,
      въздуха,
      простора...“

       

      Париж - Шато Тоари
      октомври 1970

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]