РАЗМЕНЕНИ СИТУАЦИИ

Елисавета Багряна

На г-жа и г-н Роже Бернар

 

 

 

Сега затворени в пежото
като в клетка,
в зоологическия лесопарк се движим,
ала за въздух нямаме
дори решетка.

 

Ту слон
с хобот стъклото иска да прониже,
ту зебри и камили идват любопитно,
над нас от клоните маймуни скачат,
безбройни птици
кряскат, свиркат и прелитат,
а крокодила там,
с крокодилски сълзи плаче. -
Нали животните тук пребивават
сред култивирана,
условна свобода. -
От родните гори пренесени отдавна,
намират се почти в естествената си среда.
И ето, в лъвския отдел колата спираме.
Седим заключени,
а все пак някак свити -
шест лъва приближават,
в нас се взират...
Ала след малко лягат
равнодушни, сити
и мислят може би за нас
със съжаление:
„Горките ни събратя,
в клетката затворени,
изглеждат толкова изплашени,
смирени,
без свободата наша,
въздуха,
простора...“

 

Париж - Шато Тоари
октомври 1970

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи