Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ГРЪМООТВОДИТЕ

 

Елисавета Багряна

 

 

      Ний бяхме на върха на кулата
      в непредвещаващ нищо лошо час,
      замаяни от близостта си,
      от височината,
      от съзерцанието на Париж,
      разстлан под нас.

       

      Кога, отгде се взеха тези облаци
      и тази развилняла буря изведнъж?
      Стъмни се, мълнии забляскаха,
      затряска гръм след гръм,
      заплиска дъжд.

       

      Към лифта се заблъскаха обезумели
      разнородни хора,
      развикали се в суматохата,
      на своите разнородни говори.
      Жени пищяха и припадаха,
      а мълнийните пламнали змии
      се втурнаха ожесточени
      към шиповете на гръмоотводите.
      И железата стенеха,
      и се тресеше цяло
      на кулата стоманеното тяло.

       

      Аз не изпитвах страх,
      защото с тебе бях
      и колкото и странно,
      но в този миг завиждах на -
      гръмоотводите.

       

      И ние с тебе като тях
      привличахме с безумие младежко
      змиите зли
      на мълнии човешки
      Ала да можехме
      и ние като тях -
      да ги поемаме неуязвими
      и да ги пускаме
      заровени в земята -
      невредими...

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]