ГРЪМООТВОДИТЕ

Елисавета Багряна

Ний бяхме на върха на кулата
в непредвещаващ нищо лошо час,
замаяни от близостта си,
от височината,
от съзерцанието на Париж,
разстлан под нас.

 

Кога, отгде се взеха тези облаци
и тази развилняла буря изведнъж?
Стъмни се, мълнии забляскаха,
затряска гръм след гръм,
заплиска дъжд.

 

Към лифта се заблъскаха обезумели
разнородни хора,
развикали се в суматохата,
на своите разнородни говори.
Жени пищяха и припадаха,
а мълнийните пламнали змии
се втурнаха ожесточени
към шиповете на гръмоотводите.
И железата стенеха,
и се тресеше цяло
на кулата стоманеното тяло.

 

Аз не изпитвах страх,
защото с тебе бях
и колкото и странно,
но в този миг завиждах на -
гръмоотводите.

 

И ние с тебе като тях
привличахме с безумие младежко
змиите зли
на мълнии човешки
Ала да можехме
и ние като тях -
да ги поемаме неуязвими
и да ги спускаме
заровени в земята -
невредими...

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи