Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

СВЕЩНИК

 

Елисавета Багряна

 

 

                Бейрут. Последна вечер.
        На колела тук дните ми изминаха
        и в път обратен се отправях вече.
                С приятелите домакини
         сбогубахме се дълго и сърдечно.
            Тогава приближи детето -
                          и сериозно,
                     и съвсем неловко -
                  подаде ми предмета
                     в тънка опаковка,
            несигурно държан в ръцете,
        обгърна ме с огромен поглед златен
                  и скри се зад полата
                          на майка си,
                            смутено...

       

            А с развълнуван глас бащата
                      обърна се към мене:

       

      „Ливанският ни малък свещник приемете.
            Той с обичта в сърцата ни ще свети,
                  за да остане споменът ни ведър,
                          приятелството здраво,
                            като дървото кедър,
                           от което е направен.“

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]