СВЕЩНИК

Елисавета Багряна

          Бейрут. Последна вечер.
  На колела тук дните ми изминаха
  и в път обратен се отправях вече.
          С приятелите домакини
   сбогубахме се дълго и сърдечно.
      Тогава приближи детето -
                    и сериозно,
               и съвсем неловко -
            подаде ми предмета
               в тънка опаковка,
      несигурно държан в ръцете,
  обгърна ме с огромен поглед златен
            и скри се зад полата
                    на майка си,
                      смутено...

 

      А с развълнуван глас бащата
                обърна се към мене:

 

„Ливанският ни малък свещник приемете.
      Той с обичта в сърцата ни ще свети,
            за да остане споменът ни ведър,
                    приятелството здраво,
                      като дървото кедър,
                     от което е направен.“

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи