Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

НА „ХЕЛИОС“

 

Елисавета Багряна

 

 

      О, не руши възторга чист и ням
      и не убивай спомена ми гален:
      за мене ти живееш само там -
      на „Хелиос“, на палубата бяла,
      сред тъмнините, улегнали вълни -
      в нощта, когато гледахме отсреща
      безчетните крайбрежни светлини
      и стари замъци край Будапеща.
      Когато вятърът ми взе воала
      и смъкна мойто пътно наметало,
      и светли капки пръснаха в лицето,
      и Дунавът бе нов и многоцветен...

       

      И нека бъде твоят лик споен
      с най-радостните седем дни и нощи
      на моя пръв, неповторим подем,
      когато аз не подозирах още
      как тежък ще е пътя ми назад
      и даже не помислях да се питам -
      дали обичам своя спътник млад,
      или пък свойта младост недопита,
      на мощното кормило песента
      и вятъра, и волността света...

       

      1924

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]