Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ВЕЧЕРНА ПЕСЕН

 

Елисавета Багряна

 

 

      Изнизва се, изнизва броеницата
               на дните ми човешки.
             Търкулват се неудържими
           от пръстите ми отмалели
               зърната черно-бели.
                    И все едно -
             били те леки или тежки,
               празни или пълни,
      все едно -
                    ще ги погълне
               зърно подир зърно
           в неразгаданата си тайна
             вечната безкрайност...

       

               Да, тъжно ми е -
      както всекиму, поел към края...
                 Но не роптая,
                не се и плаша -
                        благодаря:
      Родих се и живях на тази наша
             хилядолетница земя.

       

                 И слънцето ме гря
             и вкусих и най-сладкия,
             и най-горчивия й плод...
      И радвах се, и много страдах -
             но никога не те проклех,
                а благославях те -
                           Живот!

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]