СЛАВОСЛОВ

Елисавета Багряна

О, наше българско свещено слово,
с прамайчиното мляко всмукано в кръвта ни,
в един ли само ден да славословя
присъствието ти хилядолетно,
присъствието ти всекиминутно?
От Аспаруховата чаткаща подкова,
днес прозвуча в космичната вселена -
все същото - старинно и преродено ново...
Съкровище несметно, ти - наше живо слово
рода ни съхрани от безпросветна гибел
в онази петвековна черна преизподня:
Неволята превърна в песен и везба,
плачът и грозотата - в красота...
Ти слово - твърдо като камък Черновръшки
и нежно като росна роза казанлъшка.
Ти - участ моя - и славна, и тежка,
денонощна мъка и радост човешка...
Ти - Слово Българско - бъде благословено
                     и нине и присно
                     и во веки веков!

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи