Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

СЛАВОСЛОВ

 

Елисавета Багряна

 

 

      О, наше българско свещено слово,
      с прамайчиното мляко всмукано в кръвта ни,
      в един ли само ден да славословя
      присъствието ти хилядолетно,
      присъствието ти всекиминутно?
      От Аспаруховата чаткаща подкова,
      днес прозвуча в космичната вселена -
      все същото - старинно и преродено ново...
      Съкровище несметно, ти - наше живо слово
      рода ни съхрани от безпросветна гибел
      в онази петвековна черна преизподня:
      Неволята превърна в песен и везба,
      плачът и грозотата - в красота...
      Ти слово - твърдо като камък Черновръшки
      и нежно като росна роза казанлъшка.
      Ти - участ моя - и славна, и тежка,
      денонощна мъка и радост човешка...
      Ти - Слово Българско - бъде благословено
                           и нине и присно
                           и во веки веков!

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]