ЧАСОВЕ ОТ ЕДИН ДЪЛЪГ ДЕН

Елисавета Багряна

Четвъртък. Юли! - ненормално лято,
           ненормален ден.
        До късно не разсъмна -
           от мъглата.
         Едва-едва се диша,
         камо ли да пишеш...

 

Към пладне хукна вятър луд, разгони
    мъглата без следа, но пък орони
           разцъфналите рози
                        окърши
    тежките от рожба клони, -
      издуха моите възторзи...

 

  Тогава пекна „яростното“ слънце:
    опърли и най-ниската тревица.
    На пътя някой паднал и умира.
    На плочника под стряхата ми -
                  малка птица...
  Сърцето ми до пръсване пулсира.

 

       И неочаквано нахлуха облаци.
    Притихна, замрачи се изведнъж
    и загърмя, и рукна дъжд неистово -
         вън улицата е река,
    а дворът - езеро. Какво да правя?

 

    Качих се горе в мойта самота.
    Затворих и прозорец, и врата.
Усетих, този дълъг ден през мен е минал.
    И казах си: днес вече не важи
            пословицата стара -
  денят не си личи от сутринта!...

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи