Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ЧАСОВЕ ОТ ЕДИН ДЪЛЪГ ДЕН

 

Елисавета Багряна

 

 

      Четвъртък. Юли! - ненормално лято,
                 ненормален ден.
              До късно не разсъмна -
                 от мъглата.
               Едва-едва се диша,
               камо ли да пишеш...

       

      Към пладне хукна вятър луд, разгони
          мъглата без следа, но пък орони
                 разцъфналите рози
                              окърши
          тежките от рожба клони, -
            издуха моите възторзи...

       

        Тогава пекна „яростното“ слънце:
          опърли и най-ниската тревица.
          На пътя някой паднал и умира.
          На плочника под стряхата ми -
                        малка птица...
        Сърцето ми до пръсване пулсира.

       

             И неочаквано нахлуха облаци.
          Притихна, замрачи се изведнъж
          и загърмя, и рукна дъжд неистово -
               вън улицата е река,
          а дворът - езеро. Какво да правя?

       

          Качих се горе в мойта самота.
          Затворих и прозорец, и врата.
      Усетих, този дълъг ден през мен е минал.
          И казах си: днес вече не важи
                  пословицата стара -
        денят не си личи от сутринта!...

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]