Елисавета Багряна

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на авторката

 

ТРИПТИХ ЗА 100-ГОДИШНИЯ
РОЖДЕН ДЕН НА БОЯН ПЕНЕВ

 

Елисавета Багряна

 

 

      I

       

       

               Нямах нищо тогава:
      ни къща, ни цветна градина,
                 ни име, ни слава...
      Нито бях очебийно красива.
            Но харесвана и обичана -
      бивах...

       

      Какво имах? - Младост и здраве,
               и една тетрадка синя
      с мои стихове,
               писани скришом нощим -
      но непрочетени
      от никого още...

       

               Нямах нищо.
      Но под моята лампа щом седнех,
               не се чувствах никак
                           бедна...
             Бях с моето Нищо - богата -
               сякаш имах мина със злато.

       

       

       

      II

       

       

               Твоят ум, твоят дух,
                  бяха многопосочни:
             бяха страстно вглъбени
               и в науката точна,
         и в творбите безсмъртни -
         в слово, звукове и цветове -
               на световните гении...

       

               Твоят облик излъчваше
             благородство и строгост.
      Беше говорът твой, с гласа тих -
               сякаш изповед в стих...
      Ала името твое и отявлено мнение -
               в „борците със словото“
             вдъхваха почит... и страх.

       

      Чувах: бил си обичал, обичан от много
               хубави и знаменити жени...
               Ала аз не бях имала достъп
         в незнайните твои тогавашни дни.
               Бях те виждала само далечен -
                   на катедрата горе,
           в отлетелите мои студентски
                             години.

       

      Бяха трудни за мене те - тези години -
         и работех, и учех, с живота се борех
               както и много други тогава.
      Не блестях с нищо и не се отличавах
               освен може би само с това,
      че бях аз - не по женски - мълчалива,
               а по мъжки - търпелива...

       

      И не знам как, внезапно и неочаквано
               ти тогава в мене се взря.
      И не знам каква ме видя, но веднага
               безпрекословно ме повика.
      За пръв път тогава и аз те познах
               и сама на зова ти без страх
                       се откликнах.

       

       

       

      III

       

       

               Бе нашето усамотение
                  неизчерпана вселена
                     за тебе и мене.
            И макар че тревоги и грижи
               се нижеха неизбежно -
      и от дните тогавашни, и от дните прежни,
               и сърцата ни бяха в рани,
                    но в душите ни
              имаше сили скрити
                 и те устояваха
              на бурите многостранни.
             И щом бивахме заедно двама,
            бе ни топло, спокойно и тихо -
            и потъваше нашата драма
             в своята надземна аура -
            от наука, музика, стихове...

       

                        В досег с тебе
               растях и разцъфтявах аз.
      Не ми стигаше вече малката тетрадка синя...
               В твоя поглед вгледана,
            виждах недалечен идещият
                        наш голям час,
               пътя под небосвод озвезден
                 и изгряващ на хоризонта
                     нашият голям ден.

       

                  Дали омагьосана,
               виждах тогава зле,
                      или някой зъл
                        ни прокле?
               В най-щастливия час
            внезапно занемя твоят глас,
         внезапно и невъзвратимо угасна
               твоят поглед ясен...

       

                  Но ти си жив и днес.
               А додето съм жива аз,
                  ще живееш и в мен.

       

       

       

       

       

       

      върни се | съдържание | продължи

       

Публикация в кн. „Вечната и святата“, Елисавета Багряна, Изд. „Захарий Стоянов“, 2002 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]