Иван Вазов

критика и публицистика

Литературен клуб | българска литература | други произведения на Иван Вазов

 

 

КНИЖЕВЕН ДЯЛ

 

Иван Вазов

 

 

         И л ю   В о й в о д а,   драма в пет действия от Никола Живков, собствено издание, София, 1880 г. и пр.

 

 

         Теснотията на листът ни не ни дозволява да се впущаме в дълги разсъждения, за да определим условията и характерът на едно драматическо произведение, задачат, която му е поставена, и влиянието, което то, много или малко, упражнява въз нравите и понятията на обществото.
         У нас, преди войната за Освобождението, на драмата въобще се гледаше не като на художествено произведение, назначено да захване известно място в литературата, но като на едно лесно и практично средство да се подействува въз умът и чувствата на по-голямата част от народът ни, чрез излагание събития из миналото и настоящето му да се внуши силна омраза към вековните ни притеснители и следователно воля и въодушевление за борба. Към тая патриотическа цел клонеше тогава всичката ни емиграционна литература, главни представители на която бяха покойните Раковски, Войников, Каравелов с школите си. Тогава и вестници, и драми, и песни, и брошури, може се каза, се съдържаха в тия думи:

 

      Българе юнаци,
      ще ли още спим?
      Вдигайте байраци
      да с`освободим...

 

         Друго народът не искаше. Потреба от по-висока храна, от по-естетическо наслаждение не можеше да чувствува той, той нямаше свобода, не можеше да търси изящно! Нему му говореха, пишеха, пееха за   с в о б о д а,   това удовлетворяваше ожаднялата му душа и литературата постигаше целта си.
         Днес обаче стана преврат и в положението, и в идеите на народът. Великите събития, които минаха като молния пред очите ни, докараха друго настроение в нашето общество: омразата към тирана и любовта към свободата станаха несъмнено достояние на всичките класове в народът; девизата   б ъ л г а р е   ю н а ц и,   г р а б а й т е   к р и в а ц и   вече не е нова и не повдига някогашните пориви от буйно въодушевление; тя вече не отговаря на новите изисквания, нито на принципите, които прегърнахме в началото на своят политико-обществен живот.
         Драмата на г-на Н. Живкова по съдържанието и езикът си принадлежи към категорията на многото ония жалки книжки, които се пишеха и четяха с възторг едно време във Влашко от нашите разпалени хъшове и бахчеванджии; г. Живков трябуваше да я напише и напечати преди 10-15 години. Тогава да разправяш с драма, чу турците са лоши, че мъчили българите, макар това да бъде изказано глупаво, то си имаше смисъла: то беше   р о д о л ю б и е.   Днес обаче г. Живков пее на същата тема, и те чрез такъво едно безграмотно и безобразно написано съчинение! Това е вече недобросъвестност, то е шарлатанство. В драмата   „И л ю   в о й в о д а“   фигурират една сбирщина заптиета, кадии, паши, шпиони, дервиши, войводи и пр., и пр., които, неизвестно защо, се явяват, губят се, бият се, приказват безсмислици и нищо и никакви работи на език, препълнен с турски улични думи, с просташки и блудкави изражения... От изкуство, от граматика, от драматизъм тук няма ни сянка. Четеш и срам те обзима, като мислиш, че това се печати в 1880 година, че г. Живков е представител на драматическата литература у нас* и че по това иностраците съдят за степента на нашето духовно развитие.
         Недоволен обаче с драмата, г. Живков поискал да блесне и с поетический си дар, та я прошарил със стихотворения като тия например:

 

      О С Т А Й!

       

      О с т а й   ма в тишина
      брата си да плача
      в мъка той загина
      в   б е с и л о   у д у ш е н (!!)

       

       

      С П Р И!

       

      Спри,   з е ф и р,   недей вя
      с л а б а   т и   й   в е т р и н а (?!)
      г о р е с т   д а   р а з х л а д и ш
      душа да   у т е ш и ш...
      Гори мойта душа
      з а   м о й   п е т   с е с т р и ц и...

 

         Подчертаните думи, както видите, са или безграмотни, или безсмислени, или и двете наедно.
         Тоже е вместил и маршът си   „Ш у м и   М а р и ц а“.   Понеже тая песен, по волята на боговете, е станала общ български марш, то трябува да благодарим провидението, че е осияло духът на г. Живкова, за да създаде първите два стиха, едничките и действително добри в марша. Останалото не може, освен да прави да се червят любителите на разумното и трябува да се остави в забвение.
         Ние ще свършим обзорът си за драмата на г. Живкова с думите на Л. Каравелова: „тая книга не струва нищо“. и жалеем, че ги не турихме още в началото. Подир всичко молим г. Живкова да бъде така патриот да не надарява с по-нови бездарни творения и така вече претварений с нелепости наш театрален репертоар.

 

 

 

 

---

 

 

* Чети „Славянская литература“ от Пипина и Спасовича. - бел. а.

 

 

[Вестник „Народний глас“, Бр. 140 от 25 ноември 1880 г.]

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Публикация в кн. „Събрани съчинения“, Иван Вазов, том 19,
„Критика и публицистика 1877-1885“, Изд. „Български писател“, С., 1979 г.
© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]