И л ю В о й в о д а, драма в пет действия от Никола Живков, собствено издание, София, 1880 г. и пр.
Теснотията на листът ни не ни дозволява да се впущаме в дълги разсъждения, за да определим условията и характерът на едно драматическо произведение, задачат, която му е поставена, и влиянието, което то, много или малко, упражнява въз нравите и понятията на обществото.
У нас, преди войната за Освобождението, на драмата въобще се гледаше не като на художествено произведение, назначено да захване известно място в литературата,
но като на едно лесно и практично средство да се подействува въз умът и чувствата на по-голямата част от народът ни, чрез излагание събития из миналото и настоящето му да се внуши силна омраза към вековните ни притеснители и следователно воля и въодушевление за борба. Към тая патриотическа цел клонеше тогава всичката ни емиграционна литература, главни представители на която бяха покойните Раковски, Войников, Каравелов с школите си. Тогава и вестници, и драми, и песни, и брошури, може се каза, се съдържаха в тия думи:
Друго народът не искаше. Потреба от по-висока храна, от по-естетическо наслаждение не можеше да чувствува той, той нямаше свобода, не можеше да търси изящно! Нему му говореха, пишеха, пееха за с в о б о д а, това удовлетворяваше ожаднялата му душа и литературата постигаше целта си.
Днес обаче стана преврат и в положението, и в идеите на народът. Великите събития, които минаха като молния пред очите ни, докараха друго настроение в нашето общество:
омразата към тирана и любовта към свободата станаха несъмнено достояние на всичките класове в народът; девизата б ъ л г а р е ю н а ц и, г р а б а й т е к р и в а ц и вече не е нова и не повдига някогашните пориви от буйно въодушевление; тя вече не отговаря на новите изисквания, нито на принципите, които прегърнахме в началото на своят политико-обществен живот.
Драмата на г-на Н. Живкова по съдържанието и езикът си принадлежи към категорията на многото ония жалки книжки, които се пишеха и четяха с възторг едно време във Влашко от нашите разпалени хъшове и бахчеванджии; г. Живков трябуваше да я напише и напечати преди 10-15 години. Тогава да разправяш с драма, чу турците са лоши, че мъчили българите, макар това да бъде
изказано глупаво, то си имаше смисъла: то беше р о д о л ю б и е. Днес обаче г. Живков пее на същата тема, и те чрез такъво едно безграмотно и безобразно написано съчинение! Това е вече недобросъвестност, то е шарлатанство. В драмата „И л ю в о й в о д а“ фигурират една сбирщина заптиета, кадии, паши, шпиони, дервиши, войводи и пр., и пр., които, неизвестно защо, се явяват, губят се, бият се, приказват безсмислици и нищо и никакви работи на език, препълнен с турски
улични думи, с просташки и блудкави изражения... От изкуство, от граматика, от драматизъм тук няма ни сянка. Четеш и срам те обзима, като мислиш, че това се печати в 1880 година, че г. Живков е представител на драматическата литература у нас* и че по това иностраците съдят за степента на нашето духовно развитие.
Недоволен обаче с драмата, г. Живков поискал да блесне и с поетический си дар, та я прошарил със стихотворения като тия например:
О С Т А Й!
О с т а й ма в тишина
брата си да плача
в мъка той загина
в б е с и л о у д у ш е н (!!)
С П Р И!
Спри, з е ф и р, недей вя
с л а б а т и й в е т р и н а (?!)
г о р е с т д а р а з х л а д и ш
душа да у т е ш и ш...
Гори мойта душа
з а м о й п е т с е с т р и ц и...
Подчертаните думи, както видите, са или безграмотни, или безсмислени, или и двете наедно.
Тоже е вместил и маршът си „Ш у м и М а р и ц а“. Понеже тая песен, по волята на боговете, е станала общ български марш, то трябува да благодарим провидението, че е осияло духът на г. Живкова, за да създаде първите два стиха, едничките и действително добри в марша.
Останалото не може, освен да прави да се червят любителите на разумното и трябува да се остави в забвение.
Ние ще свършим обзорът си за драмата на г. Живкова с думите на Л. Каравелова: „тая книга не струва нищо“. и жалеем, че ги не турихме още в началото. Подир всичко молим г. Живкова да бъде така патриот да не надарява с по-нови бездарни творения и така вече претварений с нелепости наш театрален репертоар.
---
* Чети „Славянская литература“ от Пипина и Спасовича. - бел. а.
[Вестник „Народний глас“, Бр. 140 от 25 ноември 1880 г.]
върни се | съдържание | продължи
|