- Къде си? - викам. Никой. Нищо. Само         
пустинното отекване на моя     
блуждаещ вик…

Иван Теофилов

Прозрачна лятна нощ ти мислиш
как с ръка достигаш леко
всякакви предмети и явления и как
след туй ги обясняваш
а пълното спокойствие се нарушава
от дишането равномерно на семейството
Внезапни гласове от тъмното забиват
остри копия момчешки груби безхаберни
Не ги е грижа за нощта за тишината
не се интересуват
нито от мен нито от себе си
не се нуждаят
от одобрение или съвет
кое е лошо и добро
от нищо днес не се нуждаят те освен
от първото такси което отново
възцарява нощта
Изпълнили са въздуха с невинност

върни се | продължи