Всеки ден отваряме по една страница
на която аз пиша а ти
довършваш с няколко жеста
Ти си предметите тяхната статичност и окръгленост
Аз избирам думите с неясния смисъл и ефимерност
Кой от нас започва кой свършва
днес не значи нищо
Дори празните мигове
при преобръщането на листовете
малките паузи заедно
не ни появяват повече в живота
а по-малко в смъртта
Защото книгата няма начало няма край
и щом се появи написаното
изчезва желаното
обхване ли се неподвижното
стопява се любовта
Страница след страница
Ден нощ
Един двама много
Сам сама едновременно

Интересно е в тази безкрайност
и безначалност кой
ще посегне към ножа
как ще разреже
страниците

върни се | продължи