Толкова самотни колкото ни се искаше да бъдем
и толкова несами около
деца кучета родители мъже
приятелства предмети стени и безкрайности
обезцелени и обезмислени като
вчерашната супа днешната утрешната
в търсене на несъществуващото несъщественото
уплашени съвсем сякаш притаени в сегашното
едновременно започнахме да се смеем
И се смяхме смяхме смяхме смяхме
до самия край

върни се | продължи