В осем без десет запалват лампите
Морето става друг цвят
Фериботът с който дойдох продължава
Миризмата на смокини се усеща повече
Вятърът блъска палмата по-силно
Капаците на прозореца люлеят тъмнината
Вълни от нея
Мисля за дома си

Раната на пръста бавно зараства

върни се | продължи