Тъкмо тази вечер когато някой видял
да падат ония граници бариери стени и прочее
граници с имена на градове и местности не на хора
и граници на омразата бариери на радостта стени на плача
се сетихме откъм Буда и Пеща и по-назад
колко мътен изтича сега Дунав към нас
бавен, щом скочиш от моста между
двата му бряга Поема те носи люлее

Нас ни нямаше там Върху моста
Нито ни имаше в Дъблин 6 градуса
Стокхолм 3 и мъгливо
средна Европа с Прага умерено 10
над Москва си вали нас ни няма
а над Средиземноморието е хубаво хубаво до 20о +

На това място където не сме но някак изглежда ни има
вечер мъжете уринират по ъглите псуват мръсно
и стъпкват с крак фасовете ядни
в джобовете си имат вестници и въже
а жените без свян се показват оставят се
на желанията си крещят
децата бледи сенки на ангелите
просят милост и хляб

Как да обясним това вълнение
в същата много важна за всички вечер
за обществото и за гражданите не много студена
нито топла една такава никаква
Само в телата ни има казваме само в телесното
сме останали иначе сме щастливи
отдавна преминали всякаква граница вътре и вън

Времето се разваля
Термометрите не отмерват
Провинциите ми говорят незнайни езици
Насред балканския Рим с надпис в центъра
Пазете се от падащи империи
не си намирам границите
Ще пукна от самота
Тръгвам да търся името на града си
тръгвам да търся

върни се | продължи