Силвия Чолева

поезия

Литературен клуб | Силвия Чолева „Внимателно“ | страницата на авторката

 

 

Непознати

 

Силвия Чолева

 

В тъмния прашен прозорец
наведена от втория етаж на къщата
се мярват очите ти старице
От тази кула в небето от този затвор
от пиедестала на преминатия си живот
неуморна
стоиш наблюдаваш претегляш
радваш се и отхвърляш без да помръднеш
с постоянството на смъртта
която всеки ден по улицата под теб
се вози в автобус 9 някъде по средата

 

Твърде замъглено е за да видя
дали гледаш поне с мъничко интерес
към пъплещите отдолу към това което
ги очаква на спирката и другото
което ги е отминало Едва ли
с това перде на очите различаваш
цветовете на роклята Не чуваш говора
ударите на токчетата походката бърза
всичко което се случва с мен или с друга
Старостта на думите старостта на тялото
безразличието на самотата Ставам точица
запетайка мълчание лист преобърнат
докато умът ти отлита далече а сърцето ти
с Бог разговаря
Все едно дете е загасило лампата и в тъмното
само се окуражава

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Електронна публикация на 25. януари 2007 г.
Публикация в кн. „Внимателно“, Силвия Чолева, Изд. „Жанет-45“, Пл., 2001 г.
© 1998-2025 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]