Така воюването губи смисъл
Градът вече го няма
Останките принадлежат
на лакомите туристи
И когато едновременно
казваме Камирос
името затрептява над Острова
завладява го миризма на пържени скариди
далечните очертания на бойници и кули
отплуват в морето докато
без да се нараняваме
седим на сгъваемите столове
абсолютно чужди
гледаме залива в пълно спокойствие
в пълен мир с естеството

върни се | продължи