„Сузана и зяпачите“ от Мария Станкова е нетрадиционен съвременен роман с отличителна раздробена, разнородна структура; накъсан, филмово-театров стил; и бързо, но същевременно многопластово преливащо действие. В книгата съжителсват няколко основни сюжетни линии — скоростно разгръщащи се; значителен брой второстепенни (спрямо обема й) — статични, без по-нататъшно развитие; кратки социални коментари; и размисли върху делнични понятия и житейски закономерности. Използвани са всевъзможни източници, включително библейски, исторически извори, сентенции… всъщност, на места текстът е дотолкова свободен, че изглежда сякаш откъсът е базиран на данни, паберкувани от енциклопедии или публицистични произведения.
Информацията в рамките на отделните абзаци е поднесена чрез кратки, прости и четивни изречения. Тя в началото даже може да бъде възприета отчасти като несвързана — поради привидната липса на притегателен център, но впоследствие сюжетните нишки смислово се навръзват, за да изплува всред многогласието единнна насоченост (това се осъществява някъде по средата между завръзката на всички възлови мотиви и развръзката) и в крайна сметка да се доизгради разносъставената сюжетна арка. Завършекът пък се намира малко след точката на насищане.
Най-забележително качество на книгата е нейният стремеж да представи всяко събитие и мисъл безпристрастно и достоверно. При възможност това бива реализирано чрез разглеждането им от различни ъгли, например различните гледни точки на персонажите, които прочее сякаш смислово си общуват и оттласкват едни от други без пряко взаимодействие, както и — изненадващо — някои измежду самите истории. По този начин елегантно се прокарва също така и кардиналният принцип, просмукал се в целия роман — принципът на Търсене (търсене на истина, търсене на смисъл и т.н.), обединяващ или разединяващ типажите. Освен противопоставянето търсене–застоялост има, разбира се, много други, с нееднаква степен на застъпване. Факт е обаче, че достатъчно място се отделя дори за такива като здравомислие–суеверие и неудовлетвореност–удовлетвореност от общоприети твърдения.
Главните герои в „Сузана и зяпачите “ представляват едни необикновени, екстремни образи (чиста форма на далеч по-сложната природа на душевността на средностатистическия човек). Прецизираната преувеличеност най-напред има за цел да подчертае същественото, да отдели излишното. Несходни по отношение на минало, настоящо обкръжение, темперамент, тези герои имат нещо общо: че са някак психично непълни — и в резултат те или не знаят какво искат, или искат повече, но във всеки случай са нещастни, така че в предназначените за тях повествователни нишки се открояват — разбираемо — катарзисни курсове, например преоценяване на смисъла на живота и на необходимостите (най-силно изразено у главната героиня, Сузана, и учителя по химия Хари). Ролята на Козела пък прераства от такава на въображаем антропоморфизиран Сузанин приятел от детството до спътник в живота.
Сузана и Козела продължават заедно да търсят, докато приключенията на останалите намират някакъв завършек, тоест не се изяснява техният по-нататъшен път.
А „зяпачите“ са вездесъщи създания, познавачи на всеобхватната човешка история, и доста често я разказват под формата на поучителни събития, каращи читателя да се замисли за дребните истини от живота, да ги подреди така, че да се обособят някои (собствени) максими. Но лично те нямат собствена история за разказване, безлични и бездушни са, което се оказва преимущество — може би защото сами по себе си техните истории са достатъчно красноречиви или пък защото зяпачите просто са събирателен образ на голяма част от човечеството.
Природата на действието също варира. От битовизми до невероятни (не става въпрос за алтернативния свят, а за поведението на героите), забележителни случки. Гъмжи от импулсивни решения, като най-вероятно идеята е да се изведат чрез тях характерни човешки емоции, нагласи, действия.
„Сузана и зяпачите“ е най-подходяща книга за обичащите сладкодумно разказани истории, чиито съществени елементи са изкарани на преден план, а пълнежът почти е изпуснат; за хора, които предпочитат да сглобяват цяло от парчета на повече от един пъзел, за да се достигнат до заключенията сами; за такива, които са способни да откриват смисъл в дребните и уж незначителни неща; за онези, които отхвърлят първосигналните възприятия и закостенелия начин на мислене.
---
Мария Станкова. Сузана и зяпачите. Изд. „Жанет-45“. Пловдив, 2012 г.
|