В НАШЕТО СЪЗНАНИЕ

Иван Христов

 

 

Горгона

 

Чувствам се
Толкова силен
Че бих превърнал всичко
Каквото погледна
В стихотворение

 

 

 

Праскова

 

Толкова е сочна тази праскова
И така добре закръглена
Прилича на арка на църква
Или на кубе
Под звезди и небе
Може би
Трябваше да я нарежа
И да я ям парче по парче
Но аз искам
да отхапя направо
така както
е направил
първият монах
в манастира Пау

 

 

 

Затвореност

 

Водата е затворена в залив
Църквата е затворена
В манасатир
Аз съм затворен
В себе си
Каква по-добра
Божественост

 

 

 

Йогурт

 

Много ми харесва
Този йогурт
Напомня ми
За ядене на сняг
През детството
Йогурт с мед
Стегът се разтапя

 

 

 

Студен душ

 

Каза ми че си взел
Студен душ
Само помисли
Че температурата
На водата
В твоята баня
Е еднаква
С тази на морето

 

 

 

Манастирска вода

 

Нека да пием
От тази манастирска вода
Примесена с мрамор и слънце
С маслиново масло
И червена земя
Така както Господ
Е създал света

 

 

 

Вино

 

1.

 

Вино
        Вино
                Вино
                        Червено вино
Ти преливаш
От нашите чаши
И заличаваш границите
Между залез и море
Между манастир и небе

 

2.

 

Вино
        Вино
                Вино
                        Червено вино
Ти ме караш
Да се чувствам
В безтегловност
Разперил
Ръце и крака
Носен
От солена вода

 

 

 

Архитектура

 

В нашите килии е тъмно
Ние работим
Със старанието
На монаси
Отварям вратата
Слънчеви зайци
Оцветяват гредореда
Крачка напред
Църквата изгрява

 

 

 

Кафеварка

 

Нашата кафеварка
Има форма на църква
Първо приготвям душата
После включвам котлона
Сетне тя се разлива
В стихове

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи