Мария Станкова

публицистика - рубрика „Културата на третата чаша“

Литературен клуб | страницата на рубриката | страницата на авторката

 

 

Зависимост от случайността

 

Мария Станкова

 

 

      В Стария завет се забранява изрично ползването на гадатели, врачки и всякакви самозванци, обявяващи се за тълкуватели на съдбата. Въпреки забраната, хората винаги са ползвали услугите на прорицатели, защото най-страшно е неизвестното. А от всички биологични видове единствен човекът не умее да посреща „бъдещето” и да се наглася според него. То, бъдещето, неизменно го изненадва. Поради тази причина повечето хора предпочитат да го „научат” от специализирани лица.
      Започвам по този начин, защото искам така да извъртя нещата, че да се обявя срещу позитивизма. А съм срещу позитивизма, защото пък той има доста подвеждащо влияние върху поведението на хората.
      Да вземем един съвсем прост пример: Учителка обира банка. Това е плод на позитивното мислене. От една страна да „учиш” и да „крадеш” са взаимно изключващи се действия, но, от друга, с намесата на положителните нагласи това може да се случи. Случило се е. Важно е защо.
      Семейството на тази жена затъва в дългове. Обикновено в такива моменти всички близки и „приятели” се отдръпват и човекът се чувства като прокажен. Учителката по български и литература иска помощ от родителите си, но не получава и от тях. Живее с отявлен мухльо. Тръгва по врачки. Сигурна съм, че 99% от гадателките са й казали, че ненадейно ще получи пари. Парите не идват и тя /вече с позитивната нагласа, че ще се справи с финансовия си проблем/ решава да им помогне. Къде има пари? Естествено не при съседката-пенсионерка.
      Единственото, което ми е любопитно, е дали някоя от прорицателките е споменала думата „затвор”. Явно не, защото жената е уверена в успеха. Толкова е уверена, че самото деяние е извършено сякаш на шега. Дори си е отишла с рейса до Славяново. Тук се смях много. Гениалните престъпления обикновено са много просто извършени.
      Още повече се смях на едно изказване на г-н Цветан Цветанов: „Колегите работиха няколко седмици. Извършителката е направила пълни самопризнания пред съдия. За голямо наше учудване тя е учителка по български език и литература. Влязла е в заеми, не може да си ги плати със заплатата /кой ли пък би могъл? – бел. авт./. За нас е доста тревожно, че подобни хора с такъв образователен ценз са в състояние да извършат нещо подобно. За съжаление това костваше доста нерви на колегите. Много ресурс отиде от държавата, за да я заловим”, коментира случая в Плевен вътрешният министър Цветан Цветанов вчера.
      Ужас! Толкова ресурси са отишли за залавянето на една нещастна жена! Това вече е наистина смешно! И обидно! А и жалко!
      Ето ги враговете на държавата – учителки, шивачки, пенсионери, деца... Залавянето им отнема седмици! А тези, които доведоха същите „врагове” до това ненормално състояние и им ограбваха повече от 20 000 лв. годишно, си живеят необезпокоявани и чисти! Точно те призоваваха към позитивно мислене цял един народ в продължение на повече от 20 години. А това са резултати от позитивизма.
      След като толкова време хората гледат как ненаказуемост е „присъдата” за престъпни деяния, то естествено е да се нагласят положително и да очакват и на тях да им се размине.
      Та, да се върнем на врачките.
      В даоските храмове /манастири/ има едно предверие, където очакващите отговори на важни въпроси имат правото да преспят три нощи. През една от тях те могат да получат пророчески сън, а могат и да не поучат. И обърнете внимание! Ако не се появи този сън – отговор, значи въпросът е бил неправилен или маловажен. Т.е. човек получава директен отговор от Бога. Не чрез посредници. Същото е и в Стария завет. Същото е и при будизма. Мюсюлманството не се отличава.
      Какво означава това?
      Това значи, че при важни въпроси човекът е оставен в собствените си ръце. По време на сън се активизират алфа вълните и съзнанието се подтиска. На повърхността изплува подсъзнателното, то има винаги прости решения дори и на най-заплетените въпроси. Човекът получава отговор от натрупания личен опит, от емоционалността си, генетичната памет, съвестта и познанията си. Ако тази жена беше погледнала в себе си, тя щеше да знае, че в държава с такива размери процентът на неразкриваемост е по-малък от нула. Ако не беше се настроила позитивно, щеше и сама да се сети, че по-добре е да продаде къщата на мухльото, отколкото да обира банката в Плевен. Но позитивизмът води до това – немислене и едно сляпо упование в успеха. Затова съм против него.
      И като завършек:
      Няколко седмици експериментирам с едни онлайн гледачки, оракули и всякакви подобни. Има ги във Фейсбук, дори са повече от необходимото. Всяка вечер, при редовния ми обход ми се падат невероятно приятни неща. Любимото ми е „Ще те скъсат от секс тази вечер”. Сигурно някога и това може да ми се случи, но дотогава ще продължавам да спя със сър Тоби. Той е кастриран и изобщо не му е до секс. Ние с него от години не се настройваме нито позитивно, нито негативно. Просто приемаме нещата такива, каквито са. Това не е примирение. Напротив. Просто изчакваме подходящото за действие време. А препоръката ни /на сър Тоби и моята/ е: В човешката култура позитивизмът води до затъпяване.

 

 

 

 

към рубриката

 

 

 

Електронна публикация на 19. април 2010 г.
©1998-2023 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]