Имахме нужда - остра потребност - от тази книга! Сякаш всеки един от нас, а и цялото ни общество едва сега, благодарение на таланта на Ангел Игов, остро осъзна упоритото, 70-годишно незаклеймяване на народопсихологията ни по време на кръвожадния пуч в средата на миналия век - онзи Zeitgeist, направил възможни толкова „определени безобразия“!... Книгата запълва по своеобразен начин соченото за най-слабо „място“ в нашата литература - историческата критика: вече имаме първия роман за т.нар. „народен съд“, за „новата“ власт на насилие и подчинение, за изтезания с имитация на справедливост, с фанатизъм и духовен терор, но и за съвестта…

         Докато четях, докато разлиствах страниците, денят се превръщаше в нощ - днешният ден ставаше „вчера“, вчерашният ден на моите наплашени детство, младост и зрелост… Отново оживяха, в един нов „театър на абсурда“, историческо минало и събития, в които ни въвеждаха героите на романа… Романът на Ангел Игов убедително, последователно и неумолимо ни потопява в един свят на потрес и обреченост, натрапени ни от обстоятелства и дръзки персонажи (отдавна станали неделима част от всекидневието ни)… На всяка страница - стряскащото, осезаемо усещане за мъчителен кошмар, за повтарящ се призрачен сън, който не свършва - сън, в който и ти ставаш част от тайно надничащото и треперещо, безлико и безгласно множество. Самата аз, израсла около „Стъклената спирка“, неочаквано бях обгърната и от атмосферата на онази, нявгашна София!… Всеки път само поредното затваряне на книгата връщаше отново календара и мен в 21-я век...

         Четях-четях и все се питах - удивлявам се и сега на интелектуалната, емоционална и морално-волева мощ, задвижила у автора такава колосална енергия за проучване на източниците, за търсене на истината, за силата и доблестта да пресътвори - с такова дълбоко познаване - жестоката картина на нечовешкия следвоенен фарс…

         Словото на Ангел Игов е истинска съкровищница от образи, точно осмислени портрети, богати и сложни състояния, от изрази, въвличащи в богатството от преживявания, свързали ни в едно със „земя и небо, звяр и природа“!... На всяка страница откривах бисери, които само устремното развитие на фабулата не ми позволи да се спра, за да си ги извадя. Този богат език ми даде и толкова нови знания за стара България!...

         Младостта на автора е съчетана с ведра мъдрост и оптимизъм: от самото начало до очакваната присъда на финала, Ангел Игов ни подсказва, че от нас самите зависи и днешният, и утрешният ден.

---

Ангел Игов. Кротките. Изд. „Жанет-45“. Пловдив, 2015 г.