По повод 20-тия рожден ден на Театрална работилница „Сфумато“ излезе луксозна книга, която съдържа текстове за театъра на Никола Вандов, Мария Вандова (те са и съставители на книгата), Иван Добчев, Маргарита Младенова, Калин Янакиев, Георги Каприев, Виолета Дечева, Леон Даниел, Любомир Тенев, Йордан Радичков, Атанас Свиленов, Хайнц Висман, Жан-Пиер Сибода, Ариан Мнушкин, Юлия Огнянова и др.; подробен „летопис“ на всички представления на театралната работилница - от първото „Чайка“ до последното „ОООО - Сънят на Гогол, като към информацията за всяко представление освен пълна библиография са публикувани и откъси от най-добрите рецензии за него. Книгата събира също многобройни изказвания и интервюта на Маргарита Младенова и Иван Добчев. В приложенията откриваме информация за турнетата на „Сфумато“ у нас и чужбина (както през изминалите 20 години, така и предстоящи), за наградите, за малките сезони, за съвместните проекти с други театри, режисьорски бележки... Измежду тези страници откриваме и „Софийските адреси на „Сфумато“ - тази рубрика за съжаление заема цели две страници и свидетелства за трудния път на театъра. От това уникално и удивително издание за Театрална работилница „Сфумато“ предлагаме да прочетете „Студийното евангелие“ на театъра, написано при неговото основаване преди двайсет години и публикувано в програмата на първата постановка „Чайка“.

      1. ТЕАТЪРЪТ Е РЕЛИГИЯ – вярата върви преди чудото. Няма чудо без вярващи.

      2. ТЕАТЪРЪТ НЕ МОЖЕ ДА ПРОМЕНИ СВЕТА, но може да промени хората в себе си. Нека първо себе си усъвършенстваме нравствено и духовно, а после да очакваме някой (зрителят) да ни последва.

      3. ОБРАТНА ПЕРСПЕКТИВА НА АКТЬОРА. Развитие, усъвършенстване, не за да бъде продадено навън, а напротив, все по-навътре към своите, към своя театър.

      4. СВЯТО Е ВСИЧКО, което е проявление на творческата природа.

      5. КУЛТ КЪМ РЕПЕТИЦИЯТА. Култ към хигиената на творческия процес. Нетърпимост към всичко, което замърсява отношенията в трупата; към всичко, което пречи на истинската работа или я подменя с чиновническо присъствие.

      6. ПРЕНАСТРОЙСТВО НА ПСИХИКАТА. Човекът е единен – всяко негово проявление се отлага върху личността му. Не може да живееш като свиня, а на сцената да бъдеш ангел. Подчиняване на целия живот, на цялото битие на духовната цел.

      7. КУЛТ КЪМ ПОЗНАНИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ПРИРОДА. Това, което знаем един за друг, не изчерпва цялата истина. Човекът е непознаваем. Не лепи етикети на другите! Не прав`и на другия това, което не искаш да правят с тебе. Развитието е закон на живата материя, но за това е необходим климат. Култ към климата за живот.

      8. ВСЕКИ СПОР ИМА ДВА ПОЛЮСА, както и всяка истина има два края. Истината не всякога е по средата. В решаването на дилемата (търсенето на истината) трябва да се включват всички членове на трупата. РЕШАВАЩ ГЛАС ЩЕ ИМАТ ЛИДЕРИТЕ.

      9. В НАШИЯ ТЕАТЪР НЯМА „ЧЕРНА” И „БЯЛА” РАБОТА. Всичко, което се прави за спектакъла, е ДОСТОЙНА работа.

      10. ВСЕКИ ЧЛЕН НА ТРУПАТА РИСКУВА ДА ИЗГОРИ ЗАЕДНО С НЕЯ. Никой не е застрахован. Духовното имущество не може да се застрахова в ДЗИ. „НЕДЕЙТЕ СИ СЪБИРА СЪКРОВИЩА НА ЗЕМЯТА, ДЕТО МОЛЕЦ И РЪЖДА ГИ РАЗЯЖДА И ДЕТО КРАДЦИ ПОДКОПАВАТ И КРАДАТ. НО СЪБИРАЙТЕ СИ СЪКРОВИЩА НА НЕБЕТО, ДЕТО НИТО МОЛЕЦ, НИТО РЪЖДА ГИ РАЗЯЖДА И ДЕТО КРАДЦИ НЕ ПОДКОПАВАТ, НИТО КРАДАТ; ЗАЩОТО КЪДЕТО Е СЪКРОВИЩЕТО ВИ, ТАМ ЩЕ БЪДЕ И СЪРЦЕТО ВИ” (Евангелие от Матея, гл. 6).

                                                                                                В програмата към „Чайка”, премиера на 22.12.1989 г.

---

Свързани линкове:

Официален сайт на Театрална работилница „Сфумато“ - www.sfumato.info