***

Амелия Личева

дунав
не е реката,
която минава и през българия,
дунав
е име на улица,
моята софийска улица,
която очаквах да свърже
московска
с нейния вкус на дворянство,
на френски, на чай,
на толстой и разговори за душата,
на малките гоголеви хора,
на шинелите и копчетата,
с пресечките и кръстопътите -
с 11-и август, париж, будапеща...
защото моята европейска история
бяха очите на баба ми,
която
седейки на петия етаж
на дунав и московска
обърнала лице към александър невски
и молитвено замлъкнала
виждаше своята айфелова кула
по която се катереше съдбата й
и все не стигаше.