***

Амелия Личева

софия на широките улици,
на вътрешните дворове,
на прозорците,
по които няма решетки
и провиснало пране,
на красивите сгради
без остъклени балкони
без люспещите се панелки,
без тоталитарния уплах
от сивите гиганти,
без псевдоготиката,
петолъчките и паметниците на армии,
софия на преметеното,
на тайнствените витрини,
на пердетата с пискюли,
на дантелите и батистата,
на ароматите -
на печени кестени и на живи,
на липов чай и липови цветове,
на канела и шоколадов кейк
софия на салоните,
сладкарниците
и модните улици,
софия на трамваите,
когато иван асен беше далече,
околовръстното беше провинция,
софия на пъстротата,
където църква, джамия и синагога
толерантно свързват пътя,
където останки от минали епохи
захранват паметта,
където жълтите павета
правят заявка за стил
и специфика,
софия,
име на малкото,
на закътаното,
на познатите лица,
на мъдростта,
която никога
не е бърза авантюра.

тази картичка
изпращам всеки път,
когато замина.