***

Амелия Личева

червената мелница
мели
илюзии
история
съдби
и бъдеще
червената мелница
се върти
но отвъд шансоните,
отвъд картините
на самоуките художници в монмартр
го прави на празен ход
и за нищо
мулен руж е минало
мулен руж
назовава края
на последния век,
опитал да бъде
жив и духовен,
на последните,
пожелали
да бъдат модерни
и да се състезават
със съвременността,
на тулуз лотрек
и неговите уроди, циркаджии и жокеи,
на карнавала,
на рекламата,
на плакатите и афишите,
на смъртта,
която се преоблича красиво,
на танците и водевила,
на фантасмагоричното и съня,
на хипнозата и разказите от виена,
на измислячите на писане,
на естетите
червената мелница
мели
вече само в камерите на туристите
защото
думите са мъртви и неми,
езикът го няма,
далеч преди аушвиц
никой и нищичко
не разбира.

мулен руж
манифест на яркостта
и носталгиите.