***

Амелия Личева

когато обикалям
английските провинции
и се втренчвам в замъците,
когато разшифровам
от кой век са крепостите
в толедо или сеговия
когато потъвам
в кварталите на париж,
за да хлътна
в поредната катедрала,
когато сравнявам рим,
венеция и флоренция
не мисля за историята,
за периодите и епохите,
нито се интересувам
от архитектите и строителите,
дори от художниците
не гадая стилове,
отличителни белези,
имена,
не се ограмотявам
не ме интересува
културата
забравям
в тези
умишлено чести
пътешествия през времето
търся единствено
следите от възрастта
моята,
чуждата,
на човека до мен,
на човека,
бил на това място
неизвестно кога
преди мен
защото
само през възрастта
можем да разберем
и гласа
и лицето
и името
и тялото
своето
и на другия