Отгръщане на живота и отказ от свободата

Ани Илков

Не се менява залезът на моята надежда
България пропадна Градът сега изглежда
Под слънце от маниста красив и разярен
То лампите ли светят дали е нощ ил’ ден?
Градът сега изглежда кълбо от твойта прежда

Сестрице Ариадна, сред тоя лабиринт
От курви крясък стоки затягат своя винт
Изгубените смисли далечните посоки
И трудно ще си спомни между хашиш и кока
Младежът свойта майка бащата – своя син

О, как да се измъкна и как да изоставя
Безумното хоро в налудната държава?...
Аркадия бе нищо сравнена с тебе, курво
И твоите огнища превърнати във урви
Където глас се чува мелодия звучи:
“Бъл(!)гария се дави, Бъл(!)гария се дави...”

Върви си – или мри!

върни се | съдържание | продължи