Водороди, Въглероди, Кислороди

(откъс от поема)

Ани Илков

ЕДНО ПОЯСНЕНИЕ: Преди време в архивите на Университетската библиотека попаднах случайно на няколко обгорени по краищата и полуунищожени от времето и влагата листи, означени в Общия каталог на библиотеката под сигнатурен номер: БН – 30665. Текстът бе на старобългарски, с явна по-късна северозападна редакция. Разчетох го с много труд, за да открия, че това са по чудо запазени откъси от голяма натурфилософска поема. Първият лист е титулен – извън цялото име на поетическия трактат, в долния ляв ъгъл се чете годината – 1755. Останалите три листа са различни по размери и имат собствена пагинация, която съм запазил. Вдъхновен от своето откритие, реших да направя свободен превод на запазените откъси. Безспорно е, че те са минимална част от корпуса на нещо велико и безвъзвратно загубено. Но и само от тях ние все пак усещаме могъщото прозрение на аноинимния автор – независимо от някои типично дамаскинарски човекоуподобявания, изброявания и обрати. Това, което прави най-силно впечатление е ярко изразеният еретично-гностичен дух, предугаждащ посоката на модерни литературно-философски търсения. Навярно този дух е бил причината творбата да сподели участта на безбройно количество апокрифи – предавани немилостиво на огъня. Доказателство за последното са и обгорените краища на запазените листи.
Лично аз не вярвам, че някога ще успеем да открием липсващите части на тази поема. Достатъчни са и тези жалки останки, за да разберем: великият говор на духа изгаря в пожарищата на историята – завещан ни е езикът на мълчанието! – какво да сторим с нашата бъбривост, как да се справим със суетата?...
Цялото заглавие на трактата-поема, изписано върху титулния лист е:

ВСЕОБЩА ЕСТЕСТВЕНА ИСТОРИЯ И ТЕОРИЯ НА НЕБЕТО, ИЛИ ИЗСЛЕДВАНЕ НА СТРОЕЖА И МЕХАНИЗМИТЕ НА ОБРАЗУВАНЕТО НА ВСИЧКИ СТРУКТУРИ НА ВСЕЛЕНАТА, РАЗГЛЕДАНА ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА НЮТОНОВИТЕ ПРИНЦИПИ

Лист трети:

(Те, раждащи водата – в мрак проводени
да сътворяват нов порядък – Водороди!

Или пък другите, пораждащите огън
Горещи въглени на име – Въглероди...

Най-после третите, тъй редки и тъй спорни
Родители на въздух – Кислороди.)

Те тримата – тия архиеретици!
Открили липсата на бога – алхимици!

Лист единадесети:

Да обичаш пълната луна
Въглерода на нощта
Да умееш в мрака да мълчиш
Свит да наблюдаваш без да спиш

Да живееш като горски цар
Зиме да си мъртъв, да си стар
Всяка пролет да се вдигаш прав
С Кислород в дробовете – и здрав!

Със вода да се здрависваш всеки ден
Водороден водоравен вдъхновен

Виж!: Водороди Въглероди Кислороди...
Ти виждал ли си как дървото ходи
Във времето с различни облекла?

(А виждал ли си как върви жена?)...

Но нека по-надолу да потънем
Докато стъпим върху жизненото дъно
Към земеделието да направим скок
До корените слизаме – за сок!

И се въртим! И като вещици не спим!
И като кладенци в мъглата се таим
(В ретортите възвира - мрак и дим!)...

Пак: Водороди Въглероди Кислороди
На нашия живот бащите строги
Кръвта на хълма и цвета на глога
И! –
ризата на вързалия плод...
Глаголите ни – плувнали във пот!

В нас: Водороди Въглероди Кислороди
(Как бърза мъртвото живота да роди!)...

Кои са тия архиеретици
Открили липсата на бога – алхимици?

Дали ще смогнат тия някой ден
Да победят смъртта, да легнат уморени
И после да изчезнат, да отмрат...

А ние ще заживеем навеки
Съединили Дух и Плът!

Лист петдесет и седми:

Когато ние открием мастодонт
Загънат в ледове като бонбон
Да вникнем в него, с радост да израснем
Да се развием без форма – като храсти

И да възпеем тоя занаят:
Във всеки камък да познаем брат
Във всяка молекула – братски свят

Да заживеем радостен живот
Да бъде светлосиня нашта пот...

Кое е по-добро от електрона
От майката стояща на балкона
От кучето от заека от слона?

Кое е по-добро от радостта?...
Не ни ли ражда тя като жена?...
Гръдта й ни опива като хълм
Над който нощем пада мъжки гръм

Небето ни здрависва – вместо сват
Гора и дъжд ще се съвокупят...

И може би от тях ще се роди
ДУХЪТ В МАТЕРИЯТА!... Може би...
Тук ръкописът прекъсва. По-долу се виждат следите от още няколко силно повредени реда. Тях аз не успях да разчета.

върни се | съдържание | продължи