Ани Илков

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

Капището

 

Ани Илков

 

 

Чернее леко там където
кръвта на жертвата е текла
Еднакви птици надалеко
отнасят крясък вместо клетва

 

Лежи сега съвсем изстинал
вдясно – до лозето на баба ми
но огънят не е отминал
и червенее като лава

 

въстанието на тоя залез
където мъртвата война
честта на воините си пази
и вникнали докрай в пръстта
(с на голо сложени лампази)

 

те бавно лазят към кръвта
на оня който не се пази.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 14. ноември 2010 г.
Публикация в кн. „Мала АЗиЯ на Душата“, Изд. ателие „Аб“, С., 2004 г.
© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]