Смърт във Венеция

Пламен Антов

Мечтая да умра във Венеция.
Да се удавя в зелените й води.
Като кон, който покрай двореца
Мочениго се носи тържествено и вони.

И ако се случи все пак наистина
да умра във Венеция - случайно -
ще бъде красиво и тъй възвишено -
като сбъднат мит. Като тайнство.

Но трудно се умира във Венеция.
Най-лесно се умира някъде другаде.
Навсякъде другаде се умира лесно -
в далечния свят, сред другите...

В един сив град. В едно сиво утро.
77-годишен.
С очи от взиране едри, подути,
измислящи някакъв смисъл предишен.

В една бяла стая. С отрязани крака.
Или размазан върху мокрия плочник
под прозореца... Може би и така
е красиво - да можеш да скочиш...

Но аз накрая - ще умра всъщност
във Венеция. Красив като труп на кон.
Човекът винаги се завръща
накрая в себе си - като в дом.

върни се | съдържание | продължи