Епилог

Пламен Антов

Под гърбицата на моста Риалто,
покрай двореца Мочениго, където егоистът на всички столе-
       тия Чайлд Харолд е водил болните си любовници,
покрай двореца Вендрамин-Калерджи, под чийто керемиден
       покрив Рихард Вагнер е нотирал последната глътка въздух
       на този свят,
покрай асиметричната фасада на Ка д1оро, където зад булото
       на каменната дантела все още звучи фанатичното мълча-
       ние на св. Себастиан, безмилостно прободен от Мантеня,
       и пред него е безсилна дори езическата голота на Тациано-
       вата Венера,
покрай пл. Сан Марко, където Иван Вазов, Евгения Марс и бъде-
       щият Павел Елмазов невъзмутимо продължават да хранят
       гълъбите (макар и в центъра на една ентропична система,
       сам частица от нея, Иван Вазов все още не вярва в дека-
       дентската естетика),
покрай последния кей, недалеч от Библиотеката на Сансовино,
       където Пламен Антов - дългокос и неизбръснат - в
       късната вечер на 11 ноември 1994 г. се влюбваше отчаяно
       в едно момиче с черни коси, черни дрехи, черни устни, чер-
       ни нокти и бяла цигара -
полупогълнато от митологичните води на Канале Гранде, в чи-
       ето съществуване днес никой не е убеден, плува сюрреа-
       листочното тяло на огромен мъртъв кон - една изящна
       метафора без свой денотат -
една метафора, която всъщност не разбира никой.

върни се | съдържание | продължи