Мастурбации 2
Пламен Антов
Тя попита дали е свободно, после седна
и кръстоса високо бедра.
С крайчеца на окото си я погледнах,
онемял от възторг и от страх.
Тя имаше ренесансова глава
с огромни очи и малки устни.
Беше безразлична - като звяр,
който току-що е закусил.
Потникът й беше отровно зелен,
а панталонът - тъй впит между бедрата,
че, както седеше срещу мен,
аз усещах как губя главата си.
А главата ми беше съвсем некрасива.
Бях с дълга коса, неизбръснат.
Бях с отрязани дънки и кецове сини,
а раницата ми - избеляла и мръсна.
Цяла нощ бях стопирал ккрай шосето,
преди да се метна във влака накрая.
Двамата бяхме сами в купето,
а закъде пътуваше влакът - не знаех.
Пейзажът беше унил и опушен
и аз се мечтаех за малко сън.
Тя извади цигара, запуши,
после разсеяно се зазяпа навън.
После й доскуча и зачете жадно
някаква тъничка бяла книжка.
Тя всъщност беше толкова млада,
а аз - толкова стар и излишен.
Книжката се наричаше „Венеция“.
По-точно - нейното изнасилване.
Беше ми страшно позната, понеже
някога сам я бях написал.
- Глупава книжка, а? - подхвърлих аз,
решил да се направя на отворен.
- Страхотна! - тя рече с настръхнал глас.
Аз не пожелах да споря.
Тя добави, че най-красивото и нежно
стихотворение прочела току-що, но...
За заглавието попитах небрежно.
Тя каза: „Мастурбации 1“.
Не схващала обаче съвсем смисъла.
Аз я успокоих, че смисъл просто няма.
Тя скептично ми се усмихна,
подозирайки някаква плоска измама:
- Всъщност откъде-накъде точно вие
ми говорите за тези стихове?
Обясних й причината, без да крия.
Ренесансовите й очи се разшириха.
Тя беше очарована и възхитена
да се запознае с любимия си поет.
И любимото си стихотворение
дълго цитира - отпред назад и отзад напред.
Накрая каза, съвсем разгорещена:
- Хайде да слезем на следващата гара!
Да сбъднем стихотворението!
Аз съм момичето с бяла цигара.
Ще влезем в бюфета двамата
и до дупка ще се напием!
После прозорците ще замеряме с камъни
и към луната огромна ще вием.
Аз искам да се превърна в част
от вашата тъй еротична поезия...
Ето, влакът спира тук зарад нас.
Хайде, поете, да слезем!
Да бъдем поне за миг различни -
чувате ли, светът е голям и ни зове!
Да побързаме да се обичаме!
Да напишем „Мастурбации 2“...
Влакът спря, тя се втурна навън,
вкопчила се властно в ръката ми...
А аз си мечтаех за малко сън -
от умора едва се държах на краката.
върни се | съдържание | продължи
|