Сънувам Венеция
Пламен Антов
Все по-често сънувам Венеция.
Сънувам я с пресъхнали канали,
осеяни с огромни и озъбени
трупове на риби, хора и коне.
Сънувам я изсмукана от слънцето
и дъната на каналите са напукани,
напукани са стените на дворците
и фреските на Тинторето се лющят.
Сънувам я като пустиня нажежена
и не годноли, а камили и слонове,
топящи се като месинг, преминават
под мостовете на Венеция.
А труповете на годнолите изсъхват,
полузарити в пясъка, подобно
на някакви митични риби,
и скелетите им белеят.
Ослепели от жажда, се лутат
сред пясъка дожове, туристи и поети.
Из пустите църкви вие
самотен вятър и бие камбаните.
И там, пресендал върху мрамора
като Йона в корема на кита,
аз с отворени очи сънувам
Венеция залята от водите.
Зеленото огледало на лагуната
под празното огледало на небето,
а между тях - случайните отломъци
от моите сънувания на Венеция.
Все по-често сънувам Венеция.
върни се | съдържание | продължи
|