Пламен Антов

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

Сънувам Венеция

 

Пламен Антов

 

 

 

Все по-често сънувам Венеция.
Сънувам я с пресъхнали канали,
осеяни с огромни и озъбени
трупове на риби, хора и коне.

 

Сънувам я изсмукана от слънцето
и дъната на каналите са напукани,
напукани са стените на дворците
и фреските на Тинторето се лющят.

 

Сънувам я като пустиня нажежена
и не годноли, а камили и слонове,
топящи се като месинг, преминават
под мостовете на Венеция.

 

А труповете на годнолите изсъхват,
полузарити в пясъка, подобно
на някакви митични риби,
и скелетите им белеят.

 

Ослепели от жажда, се лутат
сред пясъка дожове, туристи и поети.
Из пустите църкви вие
самотен вятър и бие камбаните.

 

И там, пресендал върху мрамора
като Йона в корема на кита,
аз с отворени очи сънувам
Венеция залята от водите.

 

Зеленото огледало на лагуната
под празното огледало на небето,
а между тях - случайните отломъци
от моите сънувания на Венеция.

 

Все по-често сънувам Венеция.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 03. юни 2006 г.
Публикация в кн. „Сантиментална география“, Пламен Антов, „Пан“, С., 2000 г.
© 1998-2025 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]