Владимир Сабоурин
Пламен Антов
I.
Владимир Сабоурин е краевековният български мит.
Той е негърът-като-българин, тое е българинът-като-Друг.
Днешният Ботев и дневшният Яворов, убит
на лимеса между тъй близкото ни Отвъд и далечното Тук.
Непостижимата свобода да си Никъде,
да си никой, да си всеки, да си копнежът по Паметта,
да си носталгията по Езика,
който никога не те е притежавал както духът плътта.
II.
Радикализмът на щастието - и последното изречение
на български да забравим, сякаш никога не сме го знаели -
този възхитително еротичен език, на който сме заченати,
на който дядовците ни, псувайки, с бабите ни се съвкуплявали.
И дълбоко някъде - вдън механата - да можем
да забравим българската си кожа,
тъй съмнително, тъй знаково проблематично бяла -
telos, превърнато в тяло.
И колкото повече Българското се разбягва географически,
нарамило собствените си граници, като раници,
толкова по-отчаяно историята си обичаме -
като труп на дете, завързан за краката ни
и си мечтаем да емигрираме в Куба -
последното място на света, където да случим България.
Където дори илия блъсков може да бъде хубав
като Леонардо ди Каприо.
върни се | съдържание | продължи
|