Пламен Антов

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

Още нещо по въпроса за края
на литературата

 

Пламен Антов

 

 

 

Така клиширан е този хленч
за края на литературата -
сякаш някой древен елин като елен
носталгично цвили, навирил кур-ос.

 

От митичния Златен век до днес,
от Платона до Димитра Камбурова
все ни плашат със страшната вест
за края на литературата.

 

И рисуват апокалиптични пейзажи,
краевековно интелектуалстват и на стада
грухтят из металитературната нива, колажно
миксирайки Сульо, Пульо и Жак Дерида.

 

...А междувременно някой неук, незнаещ
и не чел Хераклита дори - (детето, което
     нагазило в реката си играе
     с отражението на небето) -

 

неподозиращ екзистенциалната излишност
на жеста, по водата - все една и съща -
с невинното си пръстче пише:
Да се завърнеш в бащината къща...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 03. юни 2006 г.
Публикация в кн. „Сантиментална география“, Пламен Антов, „Пан“, С., 2000 г.
© 1998-2025 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]