Да се завърнеш в бащината къща
Пламен Антов
Изгубих лирическия поглед към света,
изгубих и епическия поглед също.
Светът е клетка зла от самота...
Да се завърнем, впрочем, в бащината къща!
Да се завърнем там - зад старите дувари,
край скритата градинка при Гергана,
където времето е старо, българите - стари,
а ние - блуни внуци на далечен странник.
Ще ни посрещне старата на прага,
ще се опита да ни разпознае даже...
И дълго ще поглъщаме речта й блага,
сами незнаещи какво да кажем.
И върху устните ни ще болят въпроси,
но ние ще мълчим като предмети,
потънали в културната аглосия
отвъд хиатуса на вековете -
изгубили лирическия поглед към света,
изгубили епическия също...
О, тази наша непонятна самота -
да се завърнеш в бащината къща...
върни се | съдържание | продължи
|