Пламен Антов

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

Да се завърнеш в бащината къща

 

Пламен Антов

 

 

 

Изгубих лирическия поглед към света,
изгубих и епическия поглед също.
Светът е клетка зла от самота...
Да се завърнем, впрочем, в бащината къща!

 

Да се завърнем там - зад старите дувари,
край скритата градинка при Гергана,
където времето е старо, българите - стари,
а ние - блуни внуци на далечен странник.

 

Ще ни посрещне старата на прага,
ще се опита да ни разпознае даже...
И дълго ще поглъщаме речта й блага,
сами незнаещи какво да кажем.

 

И върху устните ни ще болят въпроси,
но ние ще мълчим като предмети,
потънали в културната аглосия
отвъд хиатуса на вековете -

 

изгубили лирическия поглед към света,
изгубили епическия също...
О, тази наша непонятна самота -
да се завърнеш в бащината къща...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 03. юни 2006 г.
Публикация в кн. „Сантиментална география“, Пламен Антов, „Пан“, С., 2000 г.
© 1998-2025 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]