България - начин на употреба
Пламен Антов
България е литературно понятие
един незрим и възвишен художествен текст
една тънка и неугледно подвързана книжка –
можеш да си я (пре)прочетеш, да се просълзиш
да подчертаеш с химически молив някой епитет
да прегънеш ъгълчето на най-патетичната страница
друга страница да откъснеш
за да си увиеш сиренцето за из път
преди да го мушнеш в дисагите
самата нея да мушнеш в дисагите
и докато скучаеш в трена
(за Всемирното Изложение?)
да я изваждаш сегиз-тогиз, да попрочитваш
някоя страничка – колкото да се приспиш;
някоя страничка пък великодушно
да предложиш на съседа си
(я за Крума Страшний, я за ослепената Самуилова войска)
после да я подложиш на коленете си докато се храниш
за да не се накапеш –
па да я пъхнеш обратно в дисагите.
А можеш и да не я извадиш изобщо от там.
Стига ти само да знаеш че е с теб
и че винаги би могъл да го направиш
ако поискаш
върни се | съдържание | продължи
|