Пламен Антов

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

Бай Ганьо чете „Бай Ганьо“

 

Пламен Антов

 

 

 

Най-после в нашата бледна книжнинка
се пръкна нещо по-друго, нещо по-така.

 

Аман от въстаници, хъшове и комити,
от юнашки глави отрязани и на кол побити,

 

от клетви на клети моми и невести,
от изгубени Станки и Кръстинки злочести.

 

В тази свободна веке държава
нов персонаж се на сцената появява,

 

по сичките кръчми, сокаци и медии
образа ми червендалест гледате –

 

от калпака овчи та до ботушите*
и приказката ми тежка слушате**...

 

И някой си там Алеко взел че ме описал
и ме изтипосал не другаде, а в „Мисъл“ -

 

в най-модерното българско списание
пуснал синковецът свойто писание.

 

Те това е баш модернизъм, думам аз. Евалла!
Стига с тая възрожденщина келява,

 

стига с тия градинки Герганини –
напредя ми се изпружват толкоз граници

 

(limes по модерному ги Кьосев нарича,
докато през них любопитно наднича).

 

Европата ме ожида – като мома прецъфтела
въздиша по автентичното ми тело,

 

по мустаките ми засукани, по гърдите ми рунтави,
по главата ми – бомба, по ръцете ми – чукове,

 

по бабаитлъка ми незлобив, инфантилен
(кой там ме поправя с „дебилен“?),

 

по моя... таквоз... по черешовия ми топ демек,
дето бие близо, но се чуе надалек,

 

дето бие криво, но не бие напраздно...
Какво се червите там, интелигентчета разни,

 

алековчета непроумяващи, дефтерогонистчета,
зинали лакомо с очи връз пишчата

 

ялова на Европа: кулата Айфелова, Шан-з-Елизе,
катедрали, железници, опери и музеи,

 

импресионизми, структурализми, ватерклозети
и други там глупости на търкалета...

 

Абичката сменили тъй лесно с антерия,
вии, драги, сте перманентната периферия –

 

гаврошчета, подсмърчащи пред пълна витрина.
Вашта Европа е литература и кино,

 

бай ви Ганя, момчета, е Автора.
Останалото е мълчание, сиреч думи на вятъра.  

 

---

 

* (и от мобифоно до баварецо металик)
** (недостижим… такованка, сюблимен, велик!)

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 03. юни 2006 г.
Публикация в кн. „Сантиментална география“, Пламен Антов, „Пан“, С., 2000 г.
©1998-2020 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]