Бай Ганьо чете „Бай Ганьо“
Пламен Антов
Най-после в нашата бледна книжнинка
се пръкна нещо по-друго, нещо по-така.
Аман от въстаници, хъшове и комити,
от юнашки глави отрязани и на кол побити,
от клетви на клети моми и невести,
от изгубени Станки и Кръстинки злочести.
В тази свободна веке държава
нов персонаж се на сцената появява,
по сичките кръчми, сокаци и медии
образа ми червендалест гледате –
от калпака овчи та до ботушите* –
и приказката ми тежка слушате**...
И някой си там Алеко взел че ме описал
и ме изтипосал не другаде, а в „Мисъл“ -
в най-модерното българско списание
пуснал синковецът свойто писание.
Те това е баш модернизъм, думам аз. Евалла!
Стига с тая възрожденщина келява,
стига с тия градинки Герганини –
напредя ми се изпружват толкоз граници
(limes по модерному ги Кьосев нарича,
докато през них любопитно наднича).
Европата ме ожида – като мома прецъфтела
въздиша по автентичното ми тело,
по мустаките ми засукани, по гърдите ми рунтави,
по главата ми – бомба, по ръцете ми – чукове,
по бабаитлъка ми незлобив, инфантилен
(кой там ме поправя с „дебилен“?),
по моя... таквоз... по черешовия ми топ демек,
дето бие близо, но се чуе надалек,
дето бие криво, но не бие напраздно...
Какво се червите там, интелигентчета разни,
алековчета непроумяващи, дефтерогонистчета,
зинали лакомо с очи връз пишчата
ялова на Европа: кулата Айфелова, Шан-з-Елизе,
катедрали, железници, опери и музеи,
импресионизми, структурализми, ватерклозети
и други там глупости на търкалета...
Абичката сменили тъй лесно с антерия,
вии, драги, сте перманентната периферия –
гаврошчета, подсмърчащи пред пълна витрина.
Вашта Европа е литература и кино,
бай ви Ганя, момчета, е Автора.
Останалото е мълчание, сиреч думи на вятъра.
---
* (и от мобифоно до баварецо металик)
** (недостижим… такованка, сюблимен, велик!)
върни се | съдържание | продължи
|