Бай Ганьо в музея*
Пламен Антов
1.
Тук цялото ни детство е събрано:
килимът, огледалото, ореховото легло,
виенската мебел, столът-люлка, пианото,
лампата с потъмняло стъкло,
махагоновата врата, сецесионното резе,
бастунът с бронзовата глава –
посетителят влиза в света-музей
като в творба на собствените си сетива.
Музеят е функция на окото, обиталище
по принцип на воайори и мастурбатори;
те се разпълзяват из залите, заплашващи
да мутират внезапно в автори
на всички тези предмети, чийто пъзел
слепва образа на собствената ни миналост,
в която сме се случили истински и набързо
някак – крехки, почти интелигибелни...
Музеят нежно разсъблича предмета
от примордиалната му функционалност1,
както театралният прожектор
превръща в артефакт актьорското тяло
и както окото на зрителя сбъдва
тялото на стриптийзьорката в бара...
2.
Бай Ганьо влиза, оглежда се, плювва, пръдва
и в стих на Бодлер си свива цигара,
поглъщайки тъй безхитростно хашиша2
на класическия европейски декаданс.
Един критик, внезапно забравил правописа,
иска да каже нещо, изгубва глас
и............................** навън се втурва,
трагично неразбирайки цялата културна
уместност на този тъй радикален жест
посред стилизиращия музеен контекст.
Да изпушиш Бодлер – това е същото
както да прочетеш лулата на Магрит
и както след препиване да се изповръщаш
в Дюшановия писоар или дори
да се повозиш на велосипедното му колело;
да посвириш после „Slaninkа“ на пианото;
да подскачаш върху ореховот легло3
и накрая с бастуна на стария х. Иваница
(оня същия – с бронзовата глава)
да погнеш някой перверзен интелектуалец
с еякулиращи сетива
и разпадащо се тяло...
---
Бележки:
* Един фейлетон, неотдавна открит в музея на Алеко в Свищов – сред книжата.
Публикува се тук в резюмиран вид, представен и коментиран от редактора.
** Не се чете в ръкописа.
1. А. Малро. Въображаемият музей. – Литературен форум, бр. 43 (255), 6-12.XII.1995.
2. Относно техниката на изпушване вж. Г. Господинов. Техника на изпушването.
– В: Черешата на един народ. Свободно поетическо общество, С., 1996, с. 56
3. Вж. Е. Иванова. Алеко Константинов в семейна и роднинска среда.
- В: Ст. Михайловски, Ал. Константинов, Г.П. Стаматов в спомените на съвременниците си., С., БП, 1963, с. 214-215.
върни се | съдържание | продължи
|