Защита на Маяковски
Пламен Антов
Не винете поетите за техните стихове,
нито за техните възторзи и разочарования.
Те са винаги самоубийствено искрени -
както куршумът в главата запалена.
Поетите не са отговорни за ГУЛаг.
Те не са длъжни дори да го предчувстват.
С тръпнещи ноздри - като коне в атака -
те гълтат жадно озона на бурята - и препускат.
Не ги винете - те не са длъжни да бъдат пророци,
както не са слуги и шутове също.
Те са само в небето прозорец -
безсмислен, безстенен, безстаен, безкъщен.
Те се втурват в напращялия цирей на революцията
и като врабчета къпят в пръските гной душите си.
Те с думи плющят по еякулиращите площади и улици
и събарят къщи, паметници и митове.
Те са облак в жълта блуза и гащи.
Те са буря без гащи. Те са земетръси гладни.
И в своите стихове - оргийно пламтящи -
възпяват естетиката на разпадането.
Възпяват рухването на храмовете
и изгонването на всички идоли от душите робски...
Но не ги винете за новите „осанни“
и за новите храмове - Моллохови вместо Христосови.
Те просто обичат да гледат как умират деца.
Как се просват дворци пред дулата на пушките.
Как лумпени в дрипи и видиотени лица
в Ермитажа серат и се трият с Пушкин.
Как съска олово в месото на буржоазията
и как разтопена тече на еснафа маста.
Как започват постните да ближат и смучат мазните,
разменяйки историческите си места.
... А междувременно те - поетите - като лешояди над мърша
рият с криле небето и грачат свирепо...
Но когато революцията се наплюска, когато тя просто свърши,
те първи - макар от любов - се самозастрелват.
Революциите са красиви само в стиховете на поетите.
Но не винете поетите за това!
Квадратно и черно, нарисувано от Малевич, е небето
и в него свети на поета продупчената глава.
върни се | съдържание | продължи
|