Пламен Антов

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

ДРУГАДЕ И ДРУГ

 

Пламен Антов

 

 

 

На тази тромава трамвайна спирка,
където слънцето е тежко като портокал,
а голямата река все тъй невъзмутима и без памет –

 

те двамата са вкопчени в целувка безпощадна.
Тя – руса, осемнадесетгодишна може би.
Той – също.
Развява африкански вятър късата й рокля
и зървам мургавите й бедра за миг, бикините й бели… После
трамваят идва, после
ги отнася някъде завинаги, а аз
оставам тук, надвесен
над изчезващата сянка на трамвая
върху листа…

 

Какъв е смисълът на този град?
Нима не е създаден той единствено за мен?
Да го погълна с ненаситните си сетива, убия, излича
и построя отново – другаде
и друг… Спасен.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 01. февруари 2010 г.
© 1998-2025 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]