Пламен Антов

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

Синьо такси

 

Пламен Антов

 

 

    Това такси никога няма да стигне някъде
    и аз никога няма да се наситя на устните ти,
    зъбите, солената ти слюнка, гърлото, езика

     

    не ми казвай, че ме обичаш -
    няма значение,
    няма значение и ако не ме обичаш,
    няма значение името ми - не ми го казвай,
    не ме питай за моето -
    и без това няма да разбера езика, на който ще ме попиташ,
    и без това нямам име

     

    аз съм само странникът, който някога ще слезе
    от това такси и ще си тръгне
    в нощта на този град,
    забравил всичко.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 25. януари 2010 г.
© 1998-2025 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]