Маска
късове от ненаписано стихотворение
Пламен Антов
Oh gui`il est triste...
Яворов
нима ще те излъжа свят нима
ще скрие тази маска на поет
душата ми отсъстваща сама
погълната от хорския безчет
покрай напуканата колонада
на църквата с олющена глава
вървеше тя и в миг като менада
открадна бедните ми сетива
и красотата стича се по тялото
с властта на свличаща се дреха
и кожата й като огледало
повторно ражда този град обречен
там край напуканата колонада
на църквата извърнала глава
тя с поглед кратък дяволит открадна
нещастните ми сетива
а после силуетът й оранжев
изчезна в карнавалната тълпа
преди да мога да й кажа
че искам да я срещна пак
под дрехата си тя ще бъде гола
и докато нахлувам бавно в нея
на дъното на черната гондола
гондолиерът тихо ще ни пее
в стаята тясна като света
обикалям накръст и вия
о не това не е самота
а вид самоубийство
а после черното й наметало
изчезна в карнавалната тълпа
небето като мокро огледало
погълна този град и пак
Венеция, пл. Сан Марко
декември 1816
върни се | съдържание | продължи
|