Мастурбации I
Пламен Антов
Ще я срещна във влака случайно.
Като кукла изящна, красива.
минижупът й нищо не скрива,
а в очите й - смущаваща тайна.
Тя бедра ще кръстоса насреща,
ще извади цигарата бяла.
Аз ще драсна кибрит, ще запаля,
ще попитам невинно за нещо.
Ще призная - уж някак случайно -
че поет съм, че пишат за мене.
Тя ще каже „О, да...“ и смутено
ще потрепнат бедрата безкрайни.
А когато на малката гара
слезем двама и седнем в бюфета,
аз ще викна ракия, додето
тя изважда поредната цигара.
И на мръсната масичка дълго
ще седим и ще пием ракия.
Потни старци наоколо пиет
и ни зяпат с очите си кръгли.
Бюфетчията тича уплашен,
панталона си ловко прихванал...
„Ти поет си, а аз съм пияна“ -
тя ще каже след третата чаша.
Тя размахва ръце и се киска,
и разпитва за моите книги.
В миг коляно под масата вдига,
слабините ми ловко притиска.
Ще се вдигнем от масата двама
и прегърнати някак нехайно
ще излезем от тясната стая...
Вън нощта ще е силна, голяма.
И по тихите улички после
ще залитаме в мрака, ще пеем,
към луната ще вием - към нея
ще крещим философски въпроси.
Аз - поет застаряващ, известен,
за когото четат семинари;
тя - момиче с коси-ниагари
и бедра като циганска песен.
А когато градчето се свърши,
ще поемем нагоре в небето.
Двете токчета тънки ще светят
над дървета, прозорци и къщи.
И от нейната бяла цигара
ще се ронят звезди над земята.
Хора спящи в съня ще се мятат,
ще сънуват хтонични пожари.
Ще е тясно дори и небето
за любовния жест на плътта ни.
Ще се гърчим безсрамно пияни.
Господ само ще ни бъде свидетел.
И ще литнат подире ни всички
спящи хора в съня невинен.
Ще сънуват градчето си в синьо
и насън ще се тайно обичат.
върни се | съдържание | продължи
|