всеки спомен е планета
обикаляща сърцето
в търсене на големия взрив

небето е надгробен камък
ръцете пренасят слънце
на мястото на сърцето

Бог идва като зима
която остава след нас

завържи очите ми
със слънцето

смъртта на Бог
ни връща света

отваряме очи като времето
за да разберем
че сме у дома

търся ръцете ти
като слънце
в началото на света

небето си отива
като сянката
на този когото обичаш

всеки път когато пиша за теб
казваш името ми за последно

смъртта е спокойствие
което не познаваме

нещо
което го няма
и всичко
което имам

когато се родих
стана
твоето име

ръцете са корени
в които се разлага
кръвта ми
по всички посоки в небето

звездите се раждат
като богове
и очите са облаци
разделящи вярата
от погледа на сътворението

земята спира да се върти
когато си спомня

моля за помощ небето
където те забравих

първият изчезнал вид
е човека
след него остана
само сърцето

раждаме се като
ехо на тишината

всичките рани на света
са ръцете ми

търсим изхода
който времето отдавна намери

ангелът на бащата
забрави че съществува

клоните на дървото
са откъснати крила на птици

небето се навежда над нас
и оставя света в очите ни
където няма да го забравим

обесихме морето в гледката
зимата си отиде като вятър

дъното търси края
и зашива очите си

обличам небето
и светлината убива човека
преди някой от нас да поиска
да бъде нощ

телата се разпадат
като облаци в буря

като сезон с който затварям
изхода на небето

останахме от другата страна на човека

кръвта изтича като небе
а ръцете са звезда
залязваща в нищото

слънцето влиза
през пукнатините в небето

листата падат
като очи
в тъмното

сенките дишат
с очите ни

изтриваме града
от лицето си