И да можех
с трудно дишащите устни на самата златна рибка
да ви пиша,
да ви видя някъде щастливи,
да вървя към вас и да повтарям
не урок, не обещанието изпълнимо, не ласкателствата,
мерени три пъти, след това едва кроени.

И животът, ако ний не му приготвяме тигана,
има още да ни изповяда. О,

да можех да ви пиша,
със задавените устни на самата златна рибка
да ви пиша,
със самите ви сърца облъскани да пиша,
не със тоя молив, не с перото,
не с натрапчивото аз
на пишеща

машинка.

1980