Бедни думи, притиснати да избират
между „видях“ и „гледането забранено“.
Бедни усещания под камшика
на мълчанието и гърма, нежността и гнева.

И нарушението на нормата изтощено.

По-човешко би било бряст да бъда в полето,
в сърцето на Сливен,
с корени, впити сто метра дълбоко,
пукнатини да превързвам, океански депресии,
разногласия, извори, от само себе си бликнали.

Да се наслаждавам отнесено на Голямата мечка,
кукуряка да вдишвам в проблясъка памет
на една изпарена молекула
вода.