Ни в клин, ни в ръкав –
Берлин.
Сив студ и никой
не разговаря с никого.

Аз също не говоря немски.

Всичко на мястото си.
Съсредоточено. Правоъгълна красота
oколовръст. Светлобежово
и позлата. Красота. Трезва и вглъбена.
Дюрер. Да полудееш.

В студения вятър
цъфтят сливенските иглики на прага
на Бранденбургската врата. И някой в главата ми
повтаря обзет: Гогол,
Гогол, Невский проспект,
Chekpoint Charlie, Bebelplatz, хотел Крум…

Hакъде се носи Носът
на посредствения апаратчик,
безизходно назван Двайсет и Първи Век?
По последна мода облечен. Усмивката либерална. Приятелствата
опасни и ограничени. Инфарктният взрив
/Сърдечен? Мозъчен?/ на безработицата
колосален. Hай-ужасният март
в Историята...

Chekpoint Charlie? Bebelplatz?
Невский проспект? Асеновска 26?

Миражи?
Нежност?
Терор?

Гогол! Гогол!

На всички езици.
Ни живи, ни мъртви.